Какво дишаме?

Любознателните ученици от 3.б  и  ГЦОУД  1.а,б  класове бяха гости на информационния център на Регионалната инспекция по околната среда и водите в град Враца. Там експерти запознаха децата с един от основните компоненти на околната среда – атмосферния въздух. Наблегнаха върху причинителите на замърсяването му, начините за пречистване и значението му за живота на планетата. Разясниха и работата на РИОСВ по осъществяването на контрола върху неговото качество. Учениците видяха диспечерския пункт, в който постъпват данните от автоматичната измервателна станция. Разбраха, че данните се получават 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Проследиха диаграмно движението на въздушните маси, почасово над град Враца. Интерес предизвика газанализатора за измерване на концентрацията на озон в атмосферния въздух. Учениците разделиха естествените процеси на замърсяване от тези предизвикани от човешката дейност и стигнаха до извода, че за да запазим въздуха чист, трябва да се строят пречиствателни станции за изгорелите газове.

http://konkurent.bg/article/95141/vrachanski-uchenci-tursiat-resheniia-za-opazvane-na-prirodata

Наблюдение в метеопарка

Учениците от 2.в и 2.г класове посетиха метеорологичната станция,  която  представлява оградена открита площадка (метеопарк) с разположени метеорологичните прибори. Уредите за измерване на температурата и влажността на въздуха (сухи и мокри термометри) се поставят в специална метеорологична клетка. Тя ги предпазва от непосредственото въздействие на слънчевите лъчи и топлината излъчвана от земната повърхност, от силните ветрове и валежите. Клетката е дървена и стените й са жалузни. По този начин се осигурява добра вентилация и свободен достъп на въздуха до метеорологичните прибори. За да не се нагрява от Слънцето, клетката се боядисва с бяла боя, а за да не попадат преки слънчеви лъчи върху приборите, вратата й е обърната на север. Тъй като въздухът се нагрява главно от повърхността на почвата, нейното влияние се отстранява, като резервоарите на термометрите се поставят на височина 2 м.

Ветромерът е поставен на стълб с височина 10-12 м. По определен план, еднакъв за всички станции, се монтират дъждомерът, хелиографът (измерващ продължителността на слънчевото греене) и други прибори.

В метеорологичните станции се измерва и температурата на почвата на различни дълбочини, като за целта се използват специални почвени термометри. 

Трябва да се знае, че по наблюденията само в една станция е невъзможно да се добие представа за състоянието на атмосферата над големи райони и да се проследят измененията на времето в тях. Ето защо още на Първия международен метеорологичен конгрес във Виена е било решено да се създаде мрежа от станции, която постепенно да обхване цялото земно кълбо. Днес тези станции са десетки хиляди и няма държава, която да не е изградила собствена метеорологична мрежа. Част от станциите са включени в международния обмен на метеорологична информация. за да бъдат сравними по между си, наблюденията във всички метеорологични станции по света трябва да се извършват по единна методика, с еднотипни и еднакво точни уреди, в строго определени часове, наречени срокове на наблюденията (по 4 или 8 пъти в денонощието), и без прекъсване в празничните дни. Особените атмосферни явления се следят непрекъснато и се записват тяхното начало, край и интензивност.

Какво трябва да променим, за да спрем глобалното затопляне

Глобалното затопляне несъмнено е един от най-големите проблеми, с които се е сблъсквало човечеството досега и ни принуждава да търсим всевъзможни начини да му се противопоставим.  

Ето някои от идеите на учениците от 2-в и 2-г класове. 

Плакат „Глобално затопляне“

Събраните материали от проучването на учениците от 2.в клас бяха оформени в плакат от Венислав. Учениците от училището ще се запознаят с интересните текстове и картини, които онагледяват процеса. Теодор, Никола, Памела, Радина и Венислав ще представят плаката в работещите класове.

Моделиране на парников ефект

Парниковият ефект е процес, при който атмосферата задържа част от енергията на слънцето и по този начин затопля земята и променя нейния климат.  Повечето учени, специалисти по въпросите на климата, смятат, че „парниковите газове”, които се освобождават в резултат на човешката дейност, изкуствено увеличават този ефект. 

Да си направим парник

Моделиране на топенето на ледниковите шапки

Какво би се случило на Земята, ако се разтопят полярните шапки?

Глобалното затопляне е един от най-големите проблеми на нашия век и все по-често хората говорят за топенето на полярните ледени шапки. Както можете да си представите, морското равнище ще се повиши значително. Добрата новина за всички нас е, че учените са изчислили, че  за да се разтопи всичкия лед в света са необходими повече от 5000 години, така че за сега сме в безопасност. Но във всеки случай ще е много интересно да се наблюдава какво ще се случи в случай на катастрофа от такъв тип.

Нашата задача беше да направим  модел на това топене на ледникови шапки и да стигнем до конкретни изводи и решение как да забавим процеса.