Какво дишаме?

Любознателните ученици от 3.б  и  ГЦОУД  1.а,б  класове бяха гости на информационния център на Регионалната инспекция по околната среда и водите в град Враца. Там експерти запознаха децата с един от основните компоненти на околната среда – атмосферния въздух. Наблегнаха върху причинителите на замърсяването му, начините за пречистване и значението му за живота на планетата. Разясниха и работата на РИОСВ по осъществяването на контрола върху неговото качество. Учениците видяха диспечерския пункт, в който постъпват данните от автоматичната измервателна станция. Разбраха, че данните се получават 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Проследиха диаграмно движението на въздушните маси, почасово над град Враца. Интерес предизвика газанализатора за измерване на концентрацията на озон в атмосферния въздух. Учениците разделиха естествените процеси на замърсяване от тези предизвикани от човешката дейност и стигнаха до извода, че за да запазим въздуха чист, трябва да се строят пречиствателни станции за изгорелите газове.

http://konkurent.bg/article/95141/vrachanski-uchenci-tursiat-resheniia-za-opazvane-na-prirodata

Наблюдение в метеопарка

Учениците от 2.в и 2.г класове посетиха метеорологичната станция,  която  представлява оградена открита площадка (метеопарк) с разположени метеорологичните прибори. Уредите за измерване на температурата и влажността на въздуха (сухи и мокри термометри) се поставят в специална метеорологична клетка. Тя ги предпазва от непосредственото въздействие на слънчевите лъчи и топлината излъчвана от земната повърхност, от силните ветрове и валежите. Клетката е дървена и стените й са жалузни. По този начин се осигурява добра вентилация и свободен достъп на въздуха до метеорологичните прибори. За да не се нагрява от Слънцето, клетката се боядисва с бяла боя, а за да не попадат преки слънчеви лъчи върху приборите, вратата й е обърната на север. Тъй като въздухът се нагрява главно от повърхността на почвата, нейното влияние се отстранява, като резервоарите на термометрите се поставят на височина 2 м.

Ветромерът е поставен на стълб с височина 10-12 м. По определен план, еднакъв за всички станции, се монтират дъждомерът, хелиографът (измерващ продължителността на слънчевото греене) и други прибори.

В метеорологичните станции се измерва и температурата на почвата на различни дълбочини, като за целта се използват специални почвени термометри. 

Трябва да се знае, че по наблюденията само в една станция е невъзможно да се добие представа за състоянието на атмосферата над големи райони и да се проследят измененията на времето в тях. Ето защо още на Първия международен метеорологичен конгрес във Виена е било решено да се създаде мрежа от станции, която постепенно да обхване цялото земно кълбо. Днес тези станции са десетки хиляди и няма държава, която да не е изградила собствена метеорологична мрежа. Част от станциите са включени в международния обмен на метеорологична информация. за да бъдат сравними по между си, наблюденията във всички метеорологични станции по света трябва да се извършват по единна методика, с еднотипни и еднакво точни уреди, в строго определени часове, наречени срокове на наблюденията (по 4 или 8 пъти в денонощието), и без прекъсване в празничните дни. Особените атмосферни явления се следят непрекъснато и се записват тяхното начало, край и интензивност.